Пропускане към основното съдържание

Докъде води липсата на модерни HR практики

Попадала ми е една история, за която не знам колко е вярна*.

Прибира се Стефан Македонски след обучението си в България и си търси работа, но безуспешно.
По някаква причина се намесва Ванче Михайлов и отива да посети шефа на операта тогава. Сяда в кабинета му и пита:
-    Ке вземете ли наше момче да пее у операта?
-    Ама господин Михайлов, нямаме пари, нямаме места за тенори….
Ванче изсвирва с уста и в кабинета нахлуват двама тежко въоръжени гавази с извадени саби.
Ванче казва, без да се обръща:
-    Сус бе мекерета!
И гавазите се изнасят. Ванче пита пак търпеливо:
-    Ке вземете ли наше момче да пее у операта?
-    Ама разбира се, господин Михайлов, разбира се, как няма…

Та си мислех колко е лошо да нямаш програма за откриване на таланти в организацията. През какви неща ти се налага да минаваш!

А после кръстиха музикалния театър на него…

Сега, като имаме модерни HR практики вече сме в голяма степен предпазени. :)
----------------------------------------------------
* Наистина не помня къде съм срещал тази история и не съм сигурен дали не е само виц. Стефан Македонски е от Сливен, което по принцип е доста далеч от Македония, за да е стипендиант на ВМРО за първото си обучение в Москва. Същевременно Иван Михайлов е все още твърде млад по това време, както и по времето на второто започване на Стефан Македонски в състава на „Оперна дружба“…

Коментари

  1. Поздравления за темата!
    А докъде води наличието на модерни HR практики в лошия случай? Това също е интересно!
    Сещам се за един ръководител, който смяташе, че умението да вдъхновяваш и да въздействаш върху другите следва да се приеме за "изпълнение на нивото на изискванията" - т.е. като присъщо за съответната позиция. В тази организация програмата за откриване на таланти не би имала успех.:)Албена

    ОтговорИзтриване
  2. Всеки си заслужава HR практиките :)

    ОтговорИзтриване
  3. Dosta trudno, 6toto za da zabeleji6 talant zna4i da oburne6 pove4e vnimanie na nqkoi, pove4e ot sebe si i ne zaradi sebe si :)

    ОтговорИзтриване
  4. Същата история се разказва за Кръстьо Сарафов, брат на Борис Сарафов, шеф на ВМОРО.
    „Ке го игра ли Кръсте царот?“ питал загрижения брат, когато разбрал че роднината няма да играе главната роля в „Крал Лир“.
    Въоръжената охрана мотивирала директора на народния театър да отговори утвърдително!

    ОтговорИзтриване
  5. Заре,това го разказваше учителя но по история Тодор Иванов май се казваше,а репликата беше :
    "-Ке игра,или да !"

    ОтговорИзтриване
  6. Може и за Кръстьо Сарафов да е била историята. Звучи много по-логично! :) Благодаря, Комита!
    Е, и на него кръстиха нещо, така че поуката си остава. :)

    ОтговорИзтриване
  7. @Анонимен: Та нали това е част от същността на професионализма. Да се абстрахираш от собственото си его и да свършиш работата по най-добрия начин за благото на компанията. :)

    Другото е мерене на пишки на дребно. Не е за зрели хора :)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Закисване на буре

Ето го и самото буре - готово, закиснато. Аджамия съм в буретата. Така каза един приятел, докато му разказвах тази история. И е прав. И понеже доста се борих с решаването на проблемите, които сам си създадох, реших да ги опиша тук, за да предпазя други или поне да им кажа как да се оправят. :) Ето и историята: Купих си буре. От всички места, където се произвеждат и продават бурета, избрах (от бързане – нали все нямам време), най-близкото до офиса – магазин за битови подаръци на „Пиротска”. Какво му е лошото на магазина ли? Ами не е магазин за бурета. Там просто има и това. Доста по-скъпи са и не се продават много много. Резултат? Тотално разкиснати. Опадали обръчи. Дупки между дъските, през които буквално можеш да бръкнеш с пръст. Е, ако си детенце... С моите пръсти не става. Замислих се дали да не ида до Брестница например (навярно и с горивото щеше да ми излезе по-евтино) или поне до женския пазар. Но бях харесал вече буре от дебели дъбови дъски. Четири и половина литра, нелак

Двигател на Стърлинг - една добра играчка

Можете ли да си представите топлинен двигател, който се задвижва от топлината на чаша чай и може да върти малък вентилатор?  Възможно е и дори можете да си го направите сами вкъщи, като използвате например старо CD, кутийка от кола или други подръчни материали. Интернет е пълен с различни планове и схеми. Изберете си и пробвайте.  За по-несръчните, като мен, има и готови модели за сглобяване или направо готови машини в Amazon. Моделът от видеото, например, струва около 40 долара. Аз си избрах една изключително красива, според мен, машина за сглобяване на Böhm Stirling-Technik GmbH , която ми гарантира и един безкрайно забавен ден на сглобяване и гордостта от направеното с ръцете ми. Първият такъв двигател е бил създаден и патентован от Робърт Стърлинг през 1816 година и представлява двигател с външно горене (какъвто е и парната машина). Стърлинг е бил шотландски свещеник и е създал двигателя като безопасна алтернатива на парния двигател (ранните парни машини са имали влечението да се в

В бизнеса явно няма местен шовинизъм

Велинградските празници на културата, спонсорирани от вода "Бачково". На пръв поглед изглежда, че когато става дума за бизнес, сме приятно лишени от местен шовинизъм. А може би става дума за лоши търговски практики или обикновена липса на далновидност? Или се потвърждава правилото, че никой не е пророк в собственото си село.