Докъде води липсата на модерни HR практики

Попадала ми е една история, за която не знам колко е вярна*.

Прибира се Стефан Македонски след обучението си в България и си търси работа, но безуспешно.
По някаква причина се намесва Ванче Михайлов и отива да посети шефа на операта тогава. Сяда в кабинета му и пита:
-    Ке вземете ли наше момче да пее у операта?
-    Ама господин Михайлов, нямаме пари, нямаме места за тенори….
Ванче изсвирва с уста и в кабинета нахлуват двама тежко въоръжени гавази с извадени саби.
Ванче казва, без да се обръща:
-    Сус бе мекерета!
И гавазите се изнасят. Ванче пита пак търпеливо:
-    Ке вземете ли наше момче да пее у операта?
-    Ама разбира се, господин Михайлов, разбира се, как няма…

Та си мислех колко е лошо да нямаш програма за откриване на таланти в организацията. През какви неща ти се налага да минаваш!

А после кръстиха музикалния театър на него…

Сега, като имаме модерни HR практики вече сме в голяма степен предпазени. :)
----------------------------------------------------
* Наистина не помня къде съм срещал тази история и не съм сигурен дали не е само виц. Стефан Македонски е от Сливен, което по принцип е доста далеч от Македония, за да е стипендиант на ВМРО за първото си обучение в Москва. Същевременно Иван Михайлов е все още твърде млад по това време, както и по времето на второто започване на Стефан Македонски в състава на „Оперна дружба“…

Коментари

  1. Поздравления за темата!
    А докъде води наличието на модерни HR практики в лошия случай? Това също е интересно!
    Сещам се за един ръководител, който смяташе, че умението да вдъхновяваш и да въздействаш върху другите следва да се приеме за "изпълнение на нивото на изискванията" - т.е. като присъщо за съответната позиция. В тази организация програмата за откриване на таланти не би имала успех.:)Албена

    ОтговорИзтриване
  2. Всеки си заслужава HR практиките :)

    ОтговорИзтриване
  3. Dosta trudno, 6toto za da zabeleji6 talant zna4i da oburne6 pove4e vnimanie na nqkoi, pove4e ot sebe si i ne zaradi sebe si :)

    ОтговорИзтриване
  4. Същата история се разказва за Кръстьо Сарафов, брат на Борис Сарафов, шеф на ВМОРО.
    „Ке го игра ли Кръсте царот?“ питал загрижения брат, когато разбрал че роднината няма да играе главната роля в „Крал Лир“.
    Въоръжената охрана мотивирала директора на народния театър да отговори утвърдително!

    ОтговорИзтриване
  5. Заре,това го разказваше учителя но по история Тодор Иванов май се казваше,а репликата беше :
    "-Ке игра,или да !"

    ОтговорИзтриване
  6. Може и за Кръстьо Сарафов да е била историята. Звучи много по-логично! :) Благодаря, Комита!
    Е, и на него кръстиха нещо, така че поуката си остава. :)

    ОтговорИзтриване
  7. @Анонимен: Та нали това е част от същността на професионализма. Да се абстрахираш от собственото си его и да свършиш работата по най-добрия начин за благото на компанията. :)

    Другото е мерене на пишки на дребно. Не е за зрели хора :)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации