Пропускане към основното съдържание

За недостига на специалисти в икономиката ни - I част

Покрай една правдива статия, публикувана в Технюз  и на коментарите към нея във Фейсбук-а ми  ме засърбяха пръстите да напиша следващите редове, каквито и да излязат те.

Част I – Специалистите и образованието

За разликата между образованието и бизнеса се изговориха и изписаха тонове неща в последните шест –седем години. Предложиха се всякакви схеми за решаване на проблема – и безумни и реалистични.

Ето няколко прости истини:

Светът и бизнесът са динамични. Технологиите и начинът на правене на бизнес са обект на постоянно съревнование и се развиват ужасно бързо. Унесени в нашите си, чисто български, проблеми и преходи може би не го забелязваме, но е факт. Само преди 20 години най-модерното нещо в офиса беше факсът. Преди 15 години започнахме по-масирано да използваме компютри. Преди 10 години интернет започна да предлага повече услуги от поща. Днес факсовете са спомен*, а телефонната комуникация се пренасочва към интернет. Да не говорим за промените в инженерните професии, в производствата…

Това води да създаването и налагането на много нови професии, които преди години са били екзотика или просто са липсвали. Като системен администратор например. А сега трябват хиляди**.

Образованието е консервативно. И не може да навакса с новите професии. Няма как просто.
И при най-добро желание на един университет не може да ‘произведе’ бакалаври за по-малко от 6 години от вземането на решение за създаване на нова бакалавърска програма (1,5 – 2 години за подготовка и одобряване на програмата и 4 години, за да завършат първите студенти). При магистърските програми е доста по-добре – около 2 - 2,5 години.

Дори и тогава нашият новоизпечен сисадмин още е пеленаче в работата. Нещо повече. За годините му на обучение са излезли нови версии на основните операционни системи, които не са включени в учебните програми. С малко късмет са се променили и някои от концепциите, на които се базира работата.

Простото решение са стажовете. Така бъдещият специалист може да навлезе в бизнеса поне малко и за себе си да съпостави научените общи постановки с практическото им използване. Най-просто казано – за какво му е всичко това.

Друго просто решение е каненето за лекции на доказани професионалисти – за да споделят практически опит.

Трето: Възлагането на (и поемането от) университета на поръчки за разработване на полезни за бизнеса неща. С широко участие на студенти и естествено спазване на срокове и стандарти.

Четвърто: Създаване у преподавателите на know-how и създаване на курсове за обучение на специалисти от практиката в нови технологии. Вървят ръка за ръка.

Пето: Организиране на посещения на университетски групи по фирмите и производствата. Има много по-малък ефект, но помага.

Има най-вероятно и шесто и седмо, но тук не претендирам за изчерпателност.

Характерното за всички тези стъпки е, че могат да са полезни, включително и финансово, за всички заинтересовани. Сами по себе си не решават всички проблеми, но са добро начало. Неща които можем да направим сами, без да чакаме помощ свише.

Другото характерно е, че биват масово подценявани. От всички заинтересовани. „Какво пък толкова ще стане… Трябва генерално решение на проблема.” И следват оплаквания. Но за тях по-нататък.

Според мен няма генерални решения. Трябва да приемаме света и хората, каквито са. Но има малки стъпки, които подобряват положението ден след ден. Поне в моя свят.

Следват:
Част II - Специалистите и кариерното ориентиране
Част III - Специалистите и бизнеса
Част IV - Специалистите и заплатите
Част V - Специалистите и lifelong learning

-------------------------------------------
* Факсът, за всеобща забава (или досада), все още присъства в нормативната база като задължителен офисен уред в наредба 62 (за трудовото посредничество). :)
** По последните оценки, които гледах, нуждата е от над 2000 души само в София.

Коментари

  1. Да, да и да - за всички точки!!!
    За стажовете - гласувам с 2 ръце!!!
    Когато бях много, много млада личност :), изкарах стажа си /като мед.сестра/ в Сектора за анестезиология, реанимация и интезивно лечение към клиника по детска хирургия. Беше толкова страшно, а аз мразя да ме е страх, че останах на работа после. Без да броя майчинството 6 години и половина ефективно. Знаех, че ако искам да продължа като сестра, това е мястото. После можех да работя навсякъде и да си подсвиркам.:)
    Просто имаше стаж!!!
    Нещо повече - екипът там беше млад и талантлив и имаше един много умен професор с доста широк поглед, който смяташе така /в далечната 1994 г.!/ : искаме да взимаме млади и ентусиазирани хора за работа, но без опит. Ние ще ги научим да работят така, както ние очакваме от тях да го правят. Формулата работеше и секторът беше придпочитано място за работа и стаж и на други млади колеги - лекари и сестри.
    И моята първа и страхотна житейска школа!
    Албена

    ОтговорИзтриване
  2. Нещо според мен много важно е да се подобри начина на живот - да се изгради средна класа.В момента положението е такова че повечето образовани специалисти отиват в чужбина заради слабите възможности за реализация на по-високо ниво в България.

    ОтговорИзтриване
  3. Ето и едно интервю (в две части) по въпроса:

    http://www.tv7.bg/news/83032.html
    http://www.tv7.bg/news/83042.html

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Закисване на буре

Ето го и самото буре - готово, закиснато. Аджамия съм в буретата. Така каза един приятел, докато му разказвах тази история. И е прав. И понеже доста се борих с решаването на проблемите, които сам си създадох, реших да ги опиша тук, за да предпазя други или поне да им кажа как да се оправят. :) Ето и историята: Купих си буре. От всички места, където се произвеждат и продават бурета, избрах (от бързане – нали все нямам време), най-близкото до офиса – магазин за битови подаръци на „Пиротска”. Какво му е лошото на магазина ли? Ами не е магазин за бурета. Там просто има и това. Доста по-скъпи са и не се продават много много. Резултат? Тотално разкиснати. Опадали обръчи. Дупки между дъските, през които буквално можеш да бръкнеш с пръст. Е, ако си детенце... С моите пръсти не става. Замислих се дали да не ида до Брестница например (навярно и с горивото щеше да ми излезе по-евтино) или поне до женския пазар. Но бях харесал вече буре от дебели дъбови дъски. Четири и половина литра, нелак

Двигател на Стърлинг - една добра играчка

Можете ли да си представите топлинен двигател, който се задвижва от топлината на чаша чай и може да върти малък вентилатор?  Възможно е и дори можете да си го направите сами вкъщи, като използвате например старо CD, кутийка от кола или други подръчни материали. Интернет е пълен с различни планове и схеми. Изберете си и пробвайте.  За по-несръчните, като мен, има и готови модели за сглобяване или направо готови машини в Amazon. Моделът от видеото, например, струва около 40 долара. Аз си избрах една изключително красива, според мен, машина за сглобяване на Böhm Stirling-Technik GmbH , която ми гарантира и един безкрайно забавен ден на сглобяване и гордостта от направеното с ръцете ми. Първият такъв двигател е бил създаден и патентован от Робърт Стърлинг през 1816 година и представлява двигател с външно горене (какъвто е и парната машина). Стърлинг е бил шотландски свещеник и е създал двигателя като безопасна алтернатива на парния двигател (ранните парни машини са имали влечението да се в

В бизнеса явно няма местен шовинизъм

Велинградските празници на културата, спонсорирани от вода "Бачково". На пръв поглед изглежда, че когато става дума за бизнес, сме приятно лишени от местен шовинизъм. А може би става дума за лоши търговски практики или обикновена липса на далновидност? Или се потвърждава правилото, че никой не е пророк в собственото си село.