сряда, 11 ноември 2015 г.

Неумение за търсене в подредени списъци?

На последните избори ми направи впечатление слабостта на члена на избирателната комисия при търсенето в списъка с избирателите. Намери бързо първата буква от името ми, но се затрудни доста при намирането на остатъка. Накрая му помогнах, за да не се бавим.

Възможно е всичко това да се е дължало на умора, макар че беше сравнително рано в първата половина на избирателния ден, възможно е и за момент да се е разсеял просто. Няма никакво значение. Но в резултат се замислих, къде и как се учи това и ако слабостта е действителна, на какво би се дължала.

Аз нямам спомен за специални часове, посветени на това в училище. Като че ли умението се развиваше покрай търсенето на думи в речника (хартиен, тогава нямаше други) и особено при изучаването на чужди езици – тогава търсенето беше по-интензивно. Иначе тълковните и правописни речници на българския език бяха рядкост.

Предполагам, че и в днешните учебни програми това липсва. Или му се отделя малко време и то е съвсем крехко. От друга страна ползването на електронни речници и търсене в Гугъл прави това умение излишно, кара го да закърнява. Наистина – просто пишеш думата (даже и грешно) и получаваш резултат.

Друга хипотеза е свързана със знаенето на азбуката – коя буква след коя идва. Оказва се, че даже и българската азбука е предизвикателство. Тогава, даже и при добро познаване на принципа на търсене, би имало пречки.

Не знам до колко този проблем е съществен. Компютрите навлизат все повече в живота ни. И сигурно ще направят и това ненужно някой ден. Дори и при провеждане на избори.

Но все пак ми се видя достатъчно съществено за момента, за да го споделя. Все още е полезно и нужно умение. Интересно какви са вашите наблюдения.

четвъртък, 6 август 2015 г.

Взех, че се оказах гений и визионер

Има няма 15 години, откак в несъществуващия вече, но скъп на сърцата ни WhyBulgaria.com*, публикувах статия с няколко кръчмарски (но гениални) патента за вибратори, а именно "Вибратор за често пътуващи". След което прилежно забравих за случая.

До вчера, когато открих, че в света на Internet of Things, на wearable технологиите, визията ми вече е реализирана. Младежите от Vibease Pte Ltd. са реализирали изцяло идеята, даже са го направили по-добре - трите варианта в един.
Така че след дълго чакане всички тези, на които съм разказвал за това, които са чели за него и най-важно - които са мечтали за него - могат да си го купят. Без пари е!
Ползвайте си го със здраве и си спомняйте за мен! :)

А аз ще стартирам нова компания, за да пусна в производство още една идея от тези времена: "Косомил" - най-доброто средство против косопад. Онова, което, като отвориш тубичката му, излиза красив калиграфски надпис "Ще ви се, нали :P".
Очаквайте скоро на пазара! И се гордейте, че ме познавате :)
----------------------------------------
*Доста пълен архив на WhyBulgaria.com, за съжаление без коментарите към статиите може да намерите на http://whybg.blogspot.com/. Приятно четене и се усмихвайте.

неделя, 3 май 2015 г.

Как да подобрим клетката за папагали

Папагалите :)
От месец сме горди собственици на папагали (всъщност са на детето). В общи линии е голямо забавление, внесоха допълнителна живинка в къщата, а него го радват особено много.

Но думата ми е за чистенето около тях. Почистването на самата клетка, хранилки и т.н. не е проблем. Обаче се оказа, че докато ядат просото си, разхвърлят доста обелки от него по пода. Самата клетка има нещо като леген на дъното, но той не е в състояние да спре хвърчащите просо и обелки. Резултат - пространството около клетката често беше по-мръсно от дъното на клетката. На пода има и килим, така че ежедневната прахосмукачка ни беше в кърпа вързана.

Това, което измислихме с общи усилия, бяха две допълнителни прегради от картон, останал от училище, които са с около сантиметър по-високи от положението на хранилките. Така от една страна не се закрива клетката, а от друга - много малко от изхвръкналото просо успява да "ги прескочи" и да финишира на пода. Чистенето отново се сведе до веднъж седмично.

Преградите са около един - два сантиметра
по-високи от хранилките
Повече за преградите:
Тъй като стените на легена на дъното на клетката имат лек наклон, същия се следва и от картонените прегради. Така всичко изхвръкнало естествено се хлъзга и пада на дъното при другите боклуци и пясъка за дъно, от където се маха при почистване на клетката. В резултат преградите се запазват чисти и могат лесно да се ползват доста време. На снимката са на двадесетия си ден.

Изглед отстрани.
Този наклон би създал проблем при конструирането и изрязването на преградите, ако искахме да построим непрекъсната преграда. При тази клетка обаче е невъзможно или поне доста трудно, тъй като захващането на легена (дъното) за клетката се намира отстрани. Така че опростихме конструкцията, като изрязахме просто две правоъгълни парчета картон. Предполагам, че при смяната им ще се постарая да направя краищата им вертикални, та да стои по-красиво. Тогава парчетата ще са във формата на трапец. Изчисляването на ъгъла не би трябвало да е проблем.

Бих се радвал ако намеря нещо такова, готово произведено, в магазините за домашни любимци. Би могло да е от прозрачна пластмаса. Или клетка, която предварително е съобразена с това. Когато купувахме настоящата, нямаше нещо подобно в няколкото магазина, които разгледах.

Междувременно решението засега изглежда добро и практично, като същевременно не ограничава видимостта към главните герои - папагалите. Така че го препоръчвам. :)

сряда, 15 октомври 2014 г.

За всичко е виновен Маслоу...

Пирамидата на Маслоу
By Mapto at bg.wikipedia
(Transferred from bg.wikipedia) [Public domain],
from Wikimedia Commons
За всичко е виновен Маслоу!
Като малко дете обичал да си рисува триъгълници, а когато пораснал, преминал на пирамидки и създал прословутата пирамида на Маслоу.

Според нея физиологичните нужди са от базовите за хората. Затова водейки една жена на обяд/вечеря, въздействаш на едно много първично равнище и съответно има резултат.

Същото става, когато и предложиш сакото да се наметне. Освен че е кавалерско, разбира се.

После излязоха кожените палта за намятане. А в съвременния материалистичен свят някои джентълмени намятат жената на мечтите с някоя кола. Тъкмо върши работа и в носенето на покупки. Т.е. пак физиологична нужда.

А какво остава на нас, другите, които нямаме коли за намятане? Ами остава ни да търсим мотивацията на жената на сърцето си на по-високите нива на пирамидата и да се надяваме. Да се надяваме, че няма да се окаже първична някаква...
Но за всичко е виновен Маслоу и детската му страст към геометрията!

П.П. Диамантите, разбира се, причисляваме към по - високите нива на пирамидата. Ясно е, че те биват харесвани заради естествената красота, а не заради пошлост като цената им. :)

неделя, 21 септември 2014 г.

Обучение във филантропия

Докато се плацикахме мързеливо със сина ми в морето на плажа Геракас, след като бяхме посетили Zakynthos Turtle Rescue Centre, заговорихме как може да се помогне още за каузата. Обясних му, как би могъл да организира съучениците си, да си осигури съдействието на училищното ръководство, как може да привлече помощ извън училището. Планът се получи добър, прост и изпълним, и му хареса. Накрая го попитах дали би го реализирал. "Не", каза той, "никой от съучениците няма да се заинтересува. Това не би им било интересно." Или нещо в този смисъл. Е, трябваше да го приема. Няма да организираме засега кампания за спасяване на костенурките.

Затова пък се въодушевих и зарадвах още повече, когато научих за плановете на Български дарителски форум да въведе, в началото пилотно, образование по филантропия в училищата в България. 

Повечето училища, ако не и всички, и в момента имат различни дарителски програми, не само покрай началото на учебната година, Коледа или Великден. Някой от тях даже са доста успешни и наистина привличат вниманието и ентусиазма на децата. За малка част от тях научаваме чрез медиите, за повечето така и не чуваме. Няма и статистика, която да ни покаже какво всъщност се случва. Но съм сигурен, че може още много да се желае и постигне.

Затова БДФ е поискал и получил правото да преведе, адаптира и използва изпробвана и добре работеща в USA програма - Learning to give. Тя е разработена за деца от 1 до 12 клас, има и съответните помагала и ръководства за учители и родители. 
В началото ще стартира пилотно в две училища в София, като ще има помагала онлайн, както и възможност за консултации, за всички останали, които биха пожелали да се включат. Така че тези, които искат да дадат повече на учениците по теми като благотворителност, доброволчество, корпоративна отговорност, гражданско общество и активност и подобни, да могат да го направят.

Learning to give на практика:

  • образова младежите на тема филантропия, гражданско общество и важността от това да дават време, умения и средства за общото благо (знания),
  • Развива поведение и култура на филантропия (умения) и
  • Овластява младежите да предприемат доброволчески инициативи в класната стая и в общностите си (поведение).
Това възпитава децата в отговорност, уважение, доверие, грижа, опазване, справедливост, достойнство, честност, самодисциплина и кураж. Все неща, които като родител бих искал да предам на детето си, а като работодател търся в кандидатите.

Новата програма, ако събере достатъчно подкрепа, ще започне в началото на 2015 с адаптация на материалите и подготовка на учителите и се очаква да влезе в клас през септември 2015 - в началото на следващата учебна година.

Стискам палци това да се случи и пожелавам успех на колегите в БДФ. Имаме нужда от това! :)